Loading

Скръбна вест: На 11 декември 2010 е починал поетът Петко Асенов,

Тази тъжна новина ни изпрати наш читател. По-долу публикуваме писмото до екипа на сайта.

На 11 декември 2010 е починал поетът Петко Асенов, който погребан в село Бегуновци. Поклон пред паметта му!

ПЕТКО АСЕНОВ
/1931/
Роден на 27 октомври 1931 г. в с. Цървище, Кюстендилско. Завършва гимназията в Брезник /1949/ и СУ „Св. Климент Охридски"- история, архивистика /1958 /. Бил е уредник в музея - гр. Елена /1958-1962/, преподавател по история в Перник /1963-1979/.

Сътрудничи в Научноизследователския институт по висше образование /1980-1983/. Бил е редактор в издателство „Отечествен фронт" /1983 - 1991/.

Автор е на книгите: „Рибарска елегия", сатирични стихове /1965/: „Дето е народът - и ние с него" /за Иларион Макариополски/, 1967: „Брезник и Брезнишко", 1969: „Кормчията на Радецки" /за Сава Г. Катрафилов/, 1969: „Горицвет", стихове за деца, 1980: „Неофит
Рилски", 1983: „Крали Марко. Ново житие", сатирична поема, 1991: „Земни чудеса" - лирика, 1993: „Поетични вампири", сатири, 1994: „Граовски летописания", 1999:
„Бялото козле", стихове и есета /2006/.

„ Небе от фосфор...
Дъх на йод...
На сероводород и тиня...
И само призрачен живот,
подаден като ... милостиня..."
/ „Потоп"/

ИДИЛИЯ
Сменихме с пъргави ръце
пейзажа
в ТРАКИЯ
и в МИЗИЯ...
Сега си гледаме овце
по Българската телевизия...

ЗНАМЕТО
Едни - живота си му дадоха...
Укриваха го други мъжката...
Молците го проядоха...
За нас остана дръжката...
ПОГРЕБЕНИЕ
- Господи! -
проплака попа,
плисна вино,
вдигна кръст,
па лопатата докопа
и му хвърли
„лека пръст"...
Тоя - „лека",
оня - „лека"
и...
затрупаха човека...
Из „БЪЛГАРИЯ"
1.
Още жив съм...
И с добро се стремя...
И се будя от твоите тръпки...
Колко стъпки ми остават, Земя?
Колко стъпки

Петко Асенов бе непоколебим

Петко Асенов бе непоколебим идеалист.
Стоеше над материалните облаги и се бореше със сатирата си срещу морала на управляващата класа. Това тя не му прости. Изключиха го от партията. За сатиричните му произведения. Всеки негов съвременник от времето на социализма знае какво означава това в житейски план и какви трудности е трябвало да преодолява. В годините след промяната, не използва този факт както много други „дисиденти”. Затова злостните клевети от пост N 4, нямащи нищо общо с личността на поета, пълни и с фактологически грешки, са кощунство към паметта му. Само насмешка буди оценката на неграмотника за качествата му като поет – носител на литературни награди, член на Съюза на писателите - и като историк.
Петко Асенов бе истински родолюбец, обичаше родния си край, книгата му за Брезник дълго време бе единствената по рода си. Затова с делото си и с обичта си към хората остава недосегаем за клеветите.

Почивай в мир, Поете, преселен в по-добър свят, за който се бореше!

свещеника асен дамянов от с

свещеника асен дамянов от с бегуновци беше вечно пиян
синовете му Дамян Бегуновски Теодоси и Петко се адаптираха към БКП и НРБ-следваха с стипендии получиха атрактивни служби а след 1989 показаха истинските си лица напопски чада Силнопреувеличено е да се наричат поети писатели и даже ученипо скоро бяха приспособленци до и след 1989

Бащата на Петко Асенов

Бащата на Петко Асенов Дамянов - свещеник Асен Дамянов е роден в с. Бегуновци и през целия си живот е бил свещеник в с. Бегуновци и околните села. Човек с широка душа, истински християнин. Откакто е починал църквата в селото не работи. Неговият баща Дамян (дядото на Петко) е загинал в Балканската война. Петко Асенов е израснал в с. Бегуновци. Завършил е Брезнишката гимназия, а след това и Софийския университет.

Поклон пред паметта на Петко

Поклон пред паметта на Петко Асенов Дамянов. Освен поет и писател, той бе и голям историк и Човек с прекрасна душа.

Публикувай нов коментар

To prevent automated spam submissions leave this field empty.

breznikonline