Loading

Прадядото на мамута е обитавал нашия регион

images5.

Челюст на праисторическо животно, живяло по нашите земи преди 20 милиона години, показва Регионалният исторически музей в Перник. Фосилите от зъби на гомфотерий, както палеонтолозите наричат прадядото на мамута, са открити в землището на брезнишкото село Ноевци. Огромната челюст, но под формата на вкаменелост, е част от палеонтологичната изложба „Спиралата на живота". С популяризацията на представената находка, перничани могат да видят с очите си страшилищата, включени в анимациите на „Ледена епоха". Според специалистите, находката от Брезнишко е най-добрият образец на кости от този вид животно. Кост от гомфотерий е намерен и при добив на въглища в пернишката мина, твърди археологът Филип Николов. Според интернет-справката, гомфотерият се включва в архаичната група на мастодонтите. Той е далечен предшественик на мамута и още по-далечен на настоящите близки по вид слонове. Този род животни във физическото си израстване са достигали размер от над 3 метра ширина на врата при връзката му с гърба. Бивните на бозайника, обаче не са били впечатляващи по размери. Дължината на черепа заедно с бивните достигала около 1,80 метра. Предшественикът на мамута се е хранил с листа и крехки храсти. Според предпочатанията на гомфотерия, обитаваните от вида зони са се характеризирали с наличието на влажни гори и езера, което дава информация и за района на Западна България отпреди 20 милиона години. Бозайникът, според изследванията, е живял по-масово в Евразия, Северна Африка и Северна Америка.
Експозицията е предоставена от Музея по палеонтология и исторична геология при Софийския университет. Перничани имат уникалната възможност да видят пра-пра-древните експонати, тъй като от създаването на университетския музей преди 70 години, събраното в него не е излизало от университетските зали. Сред другите изключителни находки е кора от изчезналия дървесен вид лепидодендрон, определено от ерата на палеозоя, на възраст 320 милиона години. Втори във времевата йерархия са ракообразни октоподи на 215 млн. години. В експозицията са и фосили от съществувалите отпреди 35 милиона години дребни рибки Макрорус тапалис, каквито бяха открити при строителството на автомагистрала „Люлин". Рибните фосили са от ковачевското селжо Косача и от Брезнишко. Сред най-древните находки, показани в изложбата, са амонити от триаския геоложки период отпреди 250 млн. години, открити в Голо бърдо.

Публикувай нов коментар

To prevent automated spam submissions leave this field empty.

breznikonline