Loading

Децата от ОУ "Христо Смирненски" подариха празник на Ноевци

Коледното тържество на местното училище ОУ "Христо Смирненски" се превърна в истински празник за Ноевци и околните села. На 23 декември чудесно отопленият салон на читалището се напълни с желаещи да видят какво са им приготвили децата и не останаха разочаровани. В празничната програма се включиха всички: от децата в детската градина, до най-големите ученици. Всички се стараха да се представят добре пред родители, близки и зрители  и дадоха най-доброто от себе си, за което бяха наградени и с много аплодисменти. Учениците показаха, че за качествените изпълнения не е нужно голямо училище - просто желание и работа, както от тяхна страна, така и на техните преподаватели.

Скъпи ноевчани, Искрено

Скъпи ноевчани,
Искрено съжалявам, че някои коментари се наложи да се появят под материала за коледното тържество на децата. Всичко беше прекрасно до момента, в който се появи негативен коментар. Последващия беше кратък и гласеше "Тая Петрова ептен откачи" очевидно написан от учител. Всеки човек си има лично достоинство и право да го защити, когато така грубо му го потъпкват. Нямаше как да остана безучастна и реагирах с някои коментари. Знаете, че миналата година отсъствах много време по болест и заболяването ми беше резултат на организиран, преднамерен тормоз продължил повече от две години от предишното ръководство и техните хора. Вече писах по този въпрос коментар, който подписах под текста и няма да повтарям.
Когато някой си има работа със закона, това си е лично негов проблем, НЕ НА СЪЖИТЕЛИТЕ МУ. НОЕВЦИ НЕ Е ПОСТРАДАЛО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ОТ КОМЕНТИРАНАТА ТЕМА С КОРУПЦИЯТА В УЧИЛИЩЕТО. НАПРОТИВ, СТАНА ИЗВЕСТНО С ТОВА, ЧЕ ХОРАТА ТУК НЕ ТЪРПЯТ ДА ГИ ЛЪЖАТ И МАНИПУЛИРАТ. АКО НЯКОЙ ГОВОРИ, ЧЕ СЕЛОТО Е ПОСТРАДАЛО НАВЯРНО Е СВЪРЗАН ПО-НЯКАКЪВ НАЧИН С ДАЛАВЕРИТЕ И Е ЗАИНТЕРЕСОВАН ИСТИНАТА ДА НЕ ИЗЛИЗА НА БЯЛ СВЯТ. Когато съвестта ти е чиста няма нужда да се криеш зад оправдания, че населеното място ти е виновно или че е пострадало от разкриването на истината. Другото е отживелица от едно друго време.
Имаше един много неприятен момент с коментарите на личността на "поета", който предизвика днес сълзите на мен и петокласниците при спомена за детето и се извинявам на родителите, ако по някакъв начин съм провокирала някой да спомене неуместно за него. Това е единствения ми грях в цялата история, лично аз в никакъв случай не бих говорила по този начин.
В тези сайтове всеки може да пише каквото му хрумне, а после да твърди обратното, това е част от народопсихологията на българина свързана с апетита му към клюки и клевети. Лично аз се постарах да изнеса малко факти от последните години, които са абсолютно верни и мога да ги докажа в съда. Сметнах че ще навредя повече на училището и Ноевци, ако подам жалба в инспектората по образованието в Перник. Може би никога нямаше да проговоря след като Василеви напуснаха единствено с цел да се запази репутацията на училището. След като се върнах на работа обаче, колегите ми потърпевши от разкритията подновиха с пълна сила старите номера и продължиха да правят работата ми невъзможна. Това беше едната причина да изнеса тук някои факти, другата беше оклеветяването ми, за което вече споменах.
Аз съм второ поколение педагог, обичам работата си и децата. В Ноевци съм от 8 години и не желая по никакъв начин да навредя на училището, учениците и родителите като се създадат предпоставки за по-скорошно закриване на училището. Ако не беше така досега трябваше 100 пъти да подам жалба в РИО, която щеше да доведе до наказания и предсрочно закриване. Но не мога да търпя вече и тормоза, който се подновява със старите средства от някои колеги. Вместо до инспектората пишех жалби до директора с надежда, че ще вземе мерки и ще се вразуми - уви, не стана така. Трябваше да се натрупат един куп нарушения, които стана невъзможно повече да се прикриват, а сега виновните се оправдават, че са със задна дата и продължават да си я карат постарому. Трябваше да чуя най-ужасяващите телефонни заплахи и да доживея да идват на работното ми място пред очите на децата да ме заплашват, а учениците кой знае защо знаеха предварително за това. Някои учениците подучени и разбрали-недоразбрали злорадстваха и бойкотираха часовете ми.
Все пак започнаха промени според мен към добро. Искрено се надявам училището не само да оцелее, но и да бъде истински полезно на прекрасните хора от региона. Събития като коледното тържество са първите предвесници на новото добро начало. Новата директорка също заслужава поздравления за прекрасните си качества на енергичен, справедлив и умел ръководител.
Аделина Петрова

ma ti li 4e mi kae6 kak da

ma ti li 4e mi kae6 kak da pi6e wre:X:X 4e si pi6a kak iskamm;d;d:d pone si ostawqi imeto sled kamontara we;ddd(puke)  ewati strahliwcite ste we znaete mn da pi6ete a wi e strah da si ostawite imeto sled komentara(puke)(puke)(puke)(puke)

ми научи се да пишеш. и не

ми научи се да пишеш. и не ползвай латиница

''az mnogo haressax

''az mnogo haressax t1rjestvoto i bqh edna ot nego'' tva e momi4e a ne mom4e;d;d (rofl)A ti 6tom si tolko gramotna ne obijdau drugite bez pri4ini :@

Много правилно! Всички деца и

Много правилно! Всички деца и родители бяха щастливи и доволни от участието и представянето на малки и големи деца! Всяко дете иска да изживее празника, да има своя звезден миг, да покаже своите умения! А критиците / между другото НЕ присъствали на тържеството/ нека да завиждат, да си лаят - керванът ще си върви!

da6teria mi sa6to u4astva v

da6teria mi sa6to u4astva v tarjestvoto,pose6tava predu4ili6tna v OU''Hristo Smirnenski''v s.Noevci.Be6e mnogo 6tastliva,razvalnuvana i vaob6te niama6e nikakva sceni4na treska[tia izob6to ne znae kakvo e tova]be6e mnogo krasivo,veselo i prazni4no,decata podnesaha svoia podarak za roditelite si,vseki koito e roditel znae kak se e 4uvstvalo deteto mu i kolko 6tastliv e bil toi i dovolen ot vsi4ko sled tarjestvoto.neka ima pove4e takiva momenti koito da pomnim s decata si,i kogato se se6tame za tiah da se usmihvame.mnogo mi haresa az sa6to sam u4ila tam.

Змей по края ходи, мома му се

Змей по края ходи, мома му се моли:
- Пусни мене, змейо, дома да си ида,
дома да си ида, майка да си видя,
мойта стара майка, девет годин стана
черна кърпа носи, мене жива жали.
Мойте девет сестри, девет годин стана,
все престилки тъчат, ала с тех не ходят,
ни една не носят, мене жива жалят.
Имам девет братя, все кавали правят,
ала с тех не свирят, мене жива жалят.
Ще те водя, змейо, при тех да ги видиш,
ще ти дадем, змейо, сърмена кошуля,
ще ти дадем, змейо, китка детелина,
ще ти носим, змейо, вино със ведрата.

Из корене излязнала малка

Из корене излязнала
малка мома змейовица.
Той я фана за ръчица,
да я води при майка си.

Как си пишеме двамина! Но не

Как си пишеме двамина!
Но не е ли по-добре
да се видим насаме?
Да не става достояние
нашето писание?
Че е пълно с нежни чуФства-
Ах! ....ИзкуВство!

Ах, Недей! Че станахме за

Ах, Недей! Че станахме за смях!
Ти за три глави мечтаеш!
Но...каквото пожелаеш
аз за теб ще сторя!
И на змей ще се престоря!
Зад гори и планини
Ще те отвлека тогава!
Селото банкет ще дава!