Димитровден

На 26 октомври православната църква празнува Димитровден.Празникът е в чест на Светия великомъченик Димитър. Житието му разказва, че Свети Димитър е роден в град Солун. След смъртта на баща си той станал градоначалник, приел Христовата вяра и учил жителите на Солун да не се кланят на идоли, а да отворят сърцата си за Христа. Затова император Максимилиян заповядал да го заключат в тъмница. Дори и затворен, Свети Димитър продължил да разпространява вярата си сред народа, заради които бил погубен промушен с копие в реброто. След време, при разравянето на някакъв ров, били открити мощите на Св. Димитър, които излъчвали целебно и благовонно миро. В църковните песнопения Св.Димитър се възпява като мъченик, пазител на царете, поборник на войните, обогатител на нищите и пристанище на прибягващите за неговата помощ. Последните му образи, възпявани в песнопенията, намират и място във фолклорната обредност. Като начало на зимното полугодие денят в чест на св. Димитър Солунски се свързва с поговорката Дойде ли му денят, идва му и снегът. На този празник стопаните се разплащат с наетите за летния сезон работници, овчари и ратаи. Димитровден се характеризира с обредното полазване гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезене, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момченца, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна. На Димитровден стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи.

На празника се готви петел за именника или кокошка за именницата. На трапезата се слагат курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки.